На пейката под кестенаседи замислен мъж,потръпва между пръстите мусмачкана цигара…Наоколо миришена вечер и на дъжди весели момичетавървят по тротоара…Стъпките на слънчева,измислена женав душата му прогарятнеистов отпечатък…Провисва върху клонитена кестена еднапрозрачна самота –и чезне без остатък…