Димитър Воев

ПИРАТСКИ ГЪЛЪБИ
-----------------
Пиратски гълъби
са моите чуства ранени,
силно измислени тежки кори,
които използват само мене
и преди, и преди, и преди.

Здравей, Капитане за твоята сила!
Ти ни прекара през бурни вълни.
Едно тихо утро ще е последно,
дървена лодка в зелени води.

Славните сладки на моята баба
плачат в купа от стъклени дни.
Три мажоретни оркестъра страдат,
без диригенти жестоко боли.

Аз съм камионче, детска играчка,
плитък по разум, с дълбоки гърди.
Стъпвам с тихи призрачни крачки,
на зазоряване там кърви.

Ех, паразити, добри ципокрили,
лъскат кърфици през ваш'те съдби.
Виждам в небето едно каканарче
символът нов широко лети.

БЕРГОЛОГИЯ
------------


Тази неделя от трите последни
идва на помощ като говедар,
ние извеждаме стадото медено,
аз и ти, аз и ти, аз и ти пред олтар.

Няма разкритие в твоята сянка,
няма разпорени женски сълзи,
ние сме всъщност самата стопанка,
аз и ти, аз и ти, ласкави, удавени.

Стоп! - на надеждата
каза момчето,
пишка извади, но тя се смути:
безполови хиени светят в полето,
твоят череп в мен гори,
в мен гори, в мен гори.

Рязка промяна в едно патриотче,
силно се мисли за нещо дори,
Албан Берг тихо му каза "Боклуче!"
Иди и спи, иди и спи.

Ти си. това си. Ти си. Това.
Празнееща, черна, празна причина.
Роклята, блузката, нокти, крака.
Всички са, близки са, тяло са, винаги.

Ангели черни чукат света,
в него се раждат все хемороиди,
един таралеж е по-ценен от вас.
Горските гъби достойно събира.

КОЛЕДА
``````````````````
Момичета гледат в мен.
Момичета искат мен.
Те търсят своя водач.
Те чакат най-добрия играч.

Каменни клозети
държат безкрая.
Ние се намираме
в самите нас.

Зимни пързалки
с обич във чая.
Всеки уби
своя Дядо Мраз.

Подаръци няма за мен.
Подаръци няма за теб.
Ти всъщност си лошо момче
и твойта оценка е две.