БЕЗТЕГЛОВНОСТ

През въртящия се свят
неустойчива, прозрачна аз се нося,
търсеща, замаяна, разнопосочна,
нямаща тегло.
И на камъка завиждам даже,
че на свойто място той тежи.

Бавно губя своите черти –
като под вода пречупени, разлети,
двойнствени, безбройни.
Где назад е, где напред?
Где е долу, где е горе?
Где е вдясно, вляво, где е в кръг?...
Губя дъно и небе!...
И неспирно в мене се променя
центъра на тежестта ми.
Сещам вече виене на свят,
гадене и губене на сила.
Накъде около себе си блуждая,
без да мога да се издържа!...

Падам по очи към висините,
вдигам се възбог към низините,
връщам се към бъдещето прежно,
миналото чакам да се сбъдне –
и напредвам в безизходен кръг...
Дайте ми едно дете!
На ръце до отмалялост да го нося!
Като гира с грижи да ми тегне.
За да мога да запазя равновесие
и посоките да различавам,
във въртящия се свят.