Patchwork - II

и на глухарчетата (в скоби) изсъхналите
шапки
разпилявам, сигурна, че всички парашути
ще
стигнат в твоя дом, на твоята тераса
синя
и ще забулят чертите ти в нощта
лунната

***
хвърчи, отлита, пак се връща
в кратките ни думи -
опити за ставане (от земята)
вървят отделно скъсаните ти
крака
и вехтите ти устни - сини,
но пак умея да ти кажа, сигурна,
че винаги ще те обичам

***
сглобяваме нова играчка
за веселост
развинтваш езика си и ми
го даваш
аз го завинтвам в играчката
после
играем заедно с нея
аз, ти и твоят език

***
настъргани моркови се стичат по
брадичката ти
като две малки пиявици устните
впивам си в тях
навивам масурчета от косата ти
на пръстите си
и с назъбен стрък мента по небцето
те гъделичкам

***
вътърни мелници мелеха тихо
чегъртха сладко от камъни и
в сивите спомени хвърляха прах
от стритите вече светулки
на върха на очите ти е
затворен езикът...
облизващ сладко то камъни

***
ревеше и вятър, пригласяше ехото,
вулкани изригваха, притихна човекът
в това кръвожадие, сред тези изчадия,
очите им светеха, рогата бодяха,
зъбите оглозгваха стръвно телата

***
паветата търкалят думи
написани във фугите,
в очите
разказват приказки,
чертаят улици и
отразяват лудите ни сенки,

***
любимото рамо е бяло

няма родна земя
за червея

бодливият език
на почвата
рови

започват тунелите

***
поетите и бившите им музи
маршируващи като барети -
търкалящи като карпузи,