неделя, 6 юни 2010 г.

Изяждаме ли се...

на етап сме

и от любов

лакомо

страстно

на разумът неподвластно

да се изяждаме

усвояваме бавно по-едрите хапки

и въпреки всичко е някак си сладко

така ли ставаме едно цяло:

чрез късове от теб проникващи в моето тяло

и смиламе се

взаимно и нежно

понякога даже жестоко

подпомогнати от някакви сокове

и знаеш ли, още обичам да давам,

друг път чудя се повече взимам или пък влагам



едно е сигурно, макар че ще прозвучи смахнато

обичам те

обичаш ме

това е главното



Затова спирам

да усвоявам, да пришпорвам и да препирам.



Явно тепърва (и искам!) пак ще се уча:

да те чертая с пълна палитра,

да долавям и тихите тонове,

да освободя от душата ти слънчеви стонове,

да те търся някъде в края на устните и очите,

да размахвам криле, докато пак можем да литнем,

отначало и крайно внимателно пак да те сричам.


Просто още много и силно ще те обичам!