на етап сме
и от любов
лакомо
страстно
на разумът неподвластно
да се изяждаме
усвояваме бавно по-едрите хапки
и въпреки всичко е някак си сладко
така ли ставаме едно цяло:
чрез късове от теб проникващи в моето тяло
и смиламе се
взаимно и нежно
понякога даже жестоко
подпомогнати от някакви сокове
и знаеш ли, още обичам да давам,
друг път чудя се повече взимам или пък влагам
едно е сигурно, макар че ще прозвучи смахнато
обичам те
обичаш ме
това е главното
Затова спирам
да усвоявам, да пришпорвам и да препирам.
Явно тепърва (и искам!) пак ще се уча:
да те чертая с пълна палитра,
да долавям и тихите тонове,
да освободя от душата ти слънчеви стонове,
да те търся някъде в края на устните и очите,
да размахвам криле, докато пак можем да литнем,
отначало и крайно внимателно пак да те сричам.
Просто още много и силно ще те обичам!