Една нощ в „Кенефа” с Фредерик Бегбеде

Всички водим абсурден, смехотворен и нищожен живот, но тъй като го
живеем едновременно, в крайна сметка го намираме за нормален. Трябва да се ходи на училище, вместо да се спортува, после да се следва, вместо да се обикаля светът, после да се търси работа вместо да се намира… И понеже всички правят така, благоприличието е запазено. Целта на нашата материалистическа епоха е пресушаването на съдове за плакнене на пръсти.”

„Почивка в кома” се чете на един дъх. И не само защото е 150 страници.

Бегбеде отново ни среща с небрежния журналист и известно парижко денди – Марк Мароние. Тази нощ Марк е поканен на бляскаво парти под капака на „Кенефа” – най-модерния и бляскав парижки клуб, който отваря вратите си за първи път. В кенефенето общество не се допускат случайни хора – световно-известен диджей, вманиечен в преследването на невъзможния хитов микс, простодушният руски президент Борис Елцин, предрусала манекенка в латексова рокля, незадоволени светски лъвове, чието хоби е да закъсняват бляскаво за събития, аристократи с леко поведение, застаряващи фотографки нимфоманки и други подобни форми на обществения живот.

Всички те се щурат напред-назад с едничката цел да потънат във водовъртежа на купона и да го изживеят като за последно. Буквално.

С брутална ирония Фредерик Бегбеде, облякъл летния костюм и синята вратовръзка на Мароние, изпробва своята теорема за Смъртта и 3-те „Защо?”, търси някоя достатъчно пияна девойка, с която да преспи, но накрая така и не му провървява. Вместо повърхностните забивки и секс за една нощ, които търси, водата на тоалетното казанче го запраща отново в обятията на любовта, от която измъкване нямa