Подсмърчаща сага №

Очите си, зелените, изплака -
осъмваха възглавниците в локви.
Устата, хубавата си, прехапа,
ужилванията си от комар разчопли.
Досажда всяка вечер на луната,
безмилостно надува я с въздишки,
от хленчещата `и соната
ушите на нощта избиха в пришки.
Безцеремонно ползва всички облаци
наместо носни кърпи и хавлии -
централната околоносна област
е зачервена и ще се изтрие.
По всички тенджери във кухнята остави
печата черен на Загориада,
един ден почти се бе удавила
във собствената си любовна сага.
На косъм беше. Сепна се. Изплува.
Заши си лично няколко шамара.
От обици ушите се подуваха
и разтреперваше я всеки филм със гара.
...

И не че бе научила урока.
Прописа стихове. Канализира `и потока.