MINA

nature morte

вазата е край на стаята –
отвътре ехото разтваря цвят,
някой ме търси
дълго ме търси
но ме няма.

такава е цигулката
от дъжд и керемиди.
```````````````````````````````````````````````````````````поемам въздух и задържам

полепвам в мократа стена

и се разреждам



прозорецът се свива

боровете застиват

картината е хладна



затварям устата на

мръсния цвят

ние знаем че в тъмнината

дишат вълшебни мисли



зелена лампа на пода

листата загребват от него

сенки вместо думи

завиват се навътре

емоции

`````````````````````````````````````````````````
луна
вятър
замъгление
сухо ехо
реже
стъклото
човек
издълбан
носи
чужда болка
облак
напластен
вътрешно
всичко е
небе
в движение

пирамидите ни обичат
пир от леки обичи
обръчи закачат миди
марширува
маргинална
вана
пълна
с звук
маски
вълни
маси
тела
давят
ни
път
земята
плачe
плач
в граница
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
по масата - разпръсната тишина

по френски изживява момента

и го споделя с тях.



улиците са бавни

закопчани от крачките им

щампирани ризи

на жълти листа..



има нещо

в това отрязано дърво-

говорят за него

или мълчат

с него.



срещат се

около окото на поета

мечтатели
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^