Автор: martiniki

Денят не беше си доспал,

ъгълчета на гуреливите му очи сълзяха
и плъзваше тънка мъгла по клепачите .


Сънят се търкули в тревата, разсипа се в блестящи

капки... Направо капки лачени!

Неделята е леля с шал–дъга и кръгла шапка.


Написа пъргаво стихотворение за пролетта

и го чете на малки хапки :



Небето

бял воал размаха –


предава се на утринта,


закичи се със първо ято


и сътвори цял куп цветя


Подаде си носленцата тревата,


подуши въздуха – хареса и


и ето, че опашчици размаха,


а вятър услужлив ги среса...

...-Последна хапчица остана

за тате, баба, дядо, мама -

поли отупа тази поетеса...

Благодаря за интереса!