от двете страни-Надя Стефано

пропътувах (те)
докъдето никой не бе стигал
по ръбовете
и по вътрешността
и през онези места
за които дори не знаеше
и се криеше
докато
се изпаряваха мъгли
и потичах(а) отново
на обратно
като капките роса
по тревата
огъвайки се
съчетавах моста
и бездната
в едно
върху рамото (ти)

пожелах (те)
както никой не бе посмял
хронологично
до последният остатък
на обреченост
без предназначение
докато
колекционираше
крайности
и широко затворени очи
(само)и р о н и ч н о
превръщах TE (в себе си)