тогава се населих с птици...

когато спрях да приютявам
прозрачните ти
призрачни мълчания
и смешно да ги заговарям с мои думи
все честни
покъртителни
трогателни
изтръгнати от ниското
треви
безумни
бурени
с безкрайни корени
до писък
пронизителни
червени
които да ме пазят от онази
чудовищност в представите ми -
няма те -
тогава се населих с райски птици
на всички погледи
които си откраднах
и чайките красиви на усмивките